Направо към съдържанието

Парк на душите

Парк на душите
Паркове в Гърция
картините от дървесни стволове олицетворяват опустошената Гърция, останала без душата си през първата половина на XX век
картините от дървесни стволове олицетворяват опустошената Гърция, останала без душата си през първата половина на XX век
Карта Местоположение
Информация
МестоположениеПарнита, Атика

бележки
  • посветен на страданието
Парк на душите в Общомедия

Паркът на душите (на гръцки: Πάρκο των ψυχών) е арт-галерия под небето на 1000 м надморска височина открита през 2012 г. от гръцки скулптор който създава произведения на изкуството издълбавайки изгорени дървесни стволове в планината Парнита над Атина. Изложбата е вдъхновена от историята на санаториума в съседство. „Паркът на душите“, както го наричат, дава живот на стволовете, които показват емоциите на обитателите на санаториума.

Експонатите имат свои имена като картини: „Бременната жена“, „Кръстът на мъченичеството“, „Носталгията на майката по изоставеното дете“, „Двойката“, „Ухото“, „Перото“, „Разсъждението“. Тази уникална изложба под небето е посветена на Янис Рицос който постъпва в санаториума в края на 1937 г. за 6 месеца, и където написва три от своите произведения, вкл. „Пролетна симфония“ под давление от загубата на майка си и брат си от туберкулоза. [1]

Муза за създаването на уникалната изложба е призрачната сграда на някогашния атински санаториум на планината Парнита, на фона на изгорялата гора в съседство след катастрофалния пожар от 2007 г. Символично изложбата е открита през 2012 г., т.е. век след началото на Балканската война в която Гърция печели по-голяма част от Македония със Солун.

Белодробният санаториум се намира само на 2 км от известното казино Парнита и е построен през далечната 1912 г. като планинско лечебно заведение за болни от туберкулоза. Сухият климат на планината, чистият въздух и слънцето бяха от съществено значение за възстановяването и понякога дори за излекуването на пациентите, които се стичаха с хиляди в продължение на почти 30 години, от 1917 г. – до началото на масовата терапия с пеницилин от 1950 г. или до края на гражданската война в Гърция. Този санаториум на Парнита е чистилище за душите в Гърция през първата половина на XX век, приютило много болни хора от цялата страна, като се има предвид, че през десетилетието между 1929 – 1939 г. повече от 120 000 души са жертва на туберкулозата в Гърция.

Сградата на санаториума е превърната в хотел с името „Ксения“, а по-късно е използвана като Училище по туризъм от Гръцката организация по туризъм. Конструкцията е окончателно изоставена през 1985 г. Сградата търпи щети от силното земетресение през 1999 г. и след това при пожара от 2007 г., и въпреки това остава почти невредима отвън до днес. Гледката на пустеещата сграда е озадачаваща и призрачна. В паметта конструкцията се асоциира със сълзите, болката, кръвта и смъртта на хоспитализираните в нея. [2]